Sonchetu[12]

Играчът се издирва от Ловния клуб
Живот: 4764/ 4764
Показатели
  • Здраве121
  • Сила115
  • Ловкост147
  • Издръжливост110
  • Хитрост160
  • Предпазливост177
  • Харизма99
Майсторство
  • Разрушител3128/501
    Звание: Брат на Админ
  • Ловец8/100
    Звание: Асасин
  • Модификатор56/250
    Звание: Помощник-майстор
  • Мишелов0/400
    Звание: Новак
  • Шивач0/85
    Звание: Новак
  • М-11
  • М-60
  • М-11
  • М-8
  • М-3
  • М-5
Медали
#30
Статистика
  • Ученици: 73
  • Победи: 6164
  • Заграбено: 3,992,992
  • Звание на митингите:
    Подстрекател
  • Бойни заслуги:
    Зубър
  • Ученици: 73
  • Победи: 6164
  • Заграбено: 3,992,992

Регалии (10/16) Покажи всички

Бегачка

Мазна

Без любимец

....

Пол: Мъж
Хоби и интереси: Автомобили, Фитнес
За себе си:

"В живота на всеки се появява такъв човек, след който се променяш завинаги. И изобщо не е важно дали времето, прекарано с него, е било безгранично щастие или безумна болка. Ти просто разбираш, че никога повече няма да си отново такъв, какъвто си бил, преди да се срещнете."




Седни Тъга, дошла си ми на гости,
дори да ме разплачеш, пак седни!
Разплакала си други и до кости
ти мокра си от техните сълзи!

Седни Тъга и дай да те претърна
и себе си и теб да утеша!
Дори да знам, че спомени ще върна,
докъсно ще говорим о, тъга!

Предателства като пелин горчиви
ще си припомним двете във нощта,
ще минат само като сенкисиви,
ще се опитам всичко да простя!

За грешките направени от мене,
ще ми припомниш сигурно сега,
но мигове пропуснати след време
не могат да се върнат о, Тъга!

Седни Тъга, дошла си ми на гости!









След 21 години брак, жена ми поиска да заведа друга жена на вечеря и кино. Каза ми: “Обичам те, но знам, че и тя те обича и ще се зарадва изключително много да прекара известно време с теб!” Другата жена, която съпругата ми искаше да изведа беше моята майка, която беше вдовица от 19 години, но естеството на работата ми и трите ми деца ми позволяваха да я посещавам само от време на време. Вечерта й се обадих, за да й предложа да отидем на ресторант и след това на кино. “Какво е станало, добре ли си?” – попита ме тя.
Майка ми е такъв тип човек, за който обаждане късно вечерта или изненадваща визита е знак за лоши новини. “Мислех си, че ще е прекрасно ако прекараме малко време заедно. Само двамата” – й казах Аз. Тя се замисли за момент: “С най-голямо удоволствие!”
Този петък, след работа, докато карах към дома й, за да я взема бях малко нервен. Когато пристигнах с изненада открих, че тя също изглеждаше леко притеснена. Чакаше ме пред вратата, облякла палтото си. Беше си направила прическа и беше облякла роклята, която носеше, когато празнува последната годишнина от сватбата си.
“Казах на приятелките си, че ще излизам със сина си и те всичките бяха впечатлени” – каза ми тя, докато се качваше в колата. “Нямат търпение да им разкажа как е минала срещата ни.”
Отидохме в ресторант, който въпреки, че не беше много елегантен беше приятен и уютен. Майка ми ме хвана под лакътя, сякаш беше Първата дама. След като се настанихме на масата, трябваше да прочета менюто. Зрението й беше отслабнало и можеше да чете само написани с голям шрифт. Бях преполвил менюто, когато повдигнах поглед за момент и видях Мама седяща там, с очи вторачени в мен. Устните й бяха разтегнати в носталгична усмивка. “Аз бях тази, която трябваше да чете менюто, когато беше малък” – каза тя. Аз отвърнах: “Значи е време да се облегнеш на стола, да се отпуснеш и да ми позволиш да ти върна услугата!”
По време на вечерята водихме приятен разговор. Все за обичайни неща, засегнахме всички случки и по-важни моменти, които ни се бяха случили наскоро. Говорихме толкова дълго, че изпуснахме филма. Когато я оставях пред нейната къща тя ми каза: “Ще изляза с теб отново, но само ако ме оставиш да те поканя.” Казах й, че съм съгласен.
“Как беше срещата?” – попита ме моята съпруга, след като се прибрах. “Много добре. Получи се доста по-приятно, отколкото си представях” – отговорих й Аз.
Няколко дни по-късно, Майка ми почина от масивен сърдечен удар! Случи се толкова внезапно, че нямах никаква възможност да направя каквото и да било за нея. Няколко дни по-късно получих писмо, в което имаше копие на платена сметка за ресторант – същия този ресторант, в който вечеряхме с нея. В писмото имаше и бележка, на която пишеше: “Платих тази сметка предварително! Не бях сигурна дали ще мога да дойда, но въпреки това, аз платих две порции: една за теб и една за жена ти! Никога няма да разбереш какво означава онази нощ за мен! ОБИЧАМ ТЕ СИНЕ!
В този момент, аз разбрах важността на това да казваш понякога ОБИЧАМ ТЕ и да отделяш на обичаните от теб хора времето, което те заслужават!














































едни хора напускат живота ни и си мислим, че вечно ще живеем с тази загуба. И сме прави. И така продължаваме. Докато не се появи друг, който ти припомня, колко е голямо сърцето ти и колко още много място има. Той не лекува предишните загуби, а просто ти припомня, че в сърцето ти е пълно с много стаи, и че е време да затвориш една врата и да отвориш друга.


Искаш ли да ти разкажа.........?
Да ти разкажа за времето, в което чаках да ми звъннеш, а телефона ми мълчеше. Тогава, когато очаквах, когато се надявах и плачех...
Тогава, когато ти ме отлагаше за друг път. За утре. А утрoто се случваше след седмица... Когато ти звънях, а ти не вдигаше, а после казваше "Не съм чул"
Сега звъниш. Но аз не те очаквам. Не съм те търсила. Не те и искам. Не плача, а в телефона ми , отдавна спомени от теб няма останали. И съобщенията ти изтрих. И теб изтрих от мислите си.
Изстъргах те от пода на сърцето ми. Промих раните със сълзи. Спомените ни, заместих с мечти, за нещо друго. За някой друг. С мечти за себе си, но не за теб.
Липсвала съм ти, отново. Но липсвам ти със закъснение. Дори не знам, дали наистина ти липсвам. Това вече съм го чувала и друг път. Знам и как завършва всичко.
Простих ти, но не мога да забравя. За дните в очакване, за безсънните нощи. За пътите , в които отлагаше , а аз те очаквах. За годината на агония,в която садистично ти ме измъчваше. Когато казваше, че ме обичаш- когато лъжеше с най- святата дума. Защо ми е такава измамна любов, като твоята? Колко пъти още трябва да ти повярвам? Не вярвам. Не искам да вярвам. Ти отново лъжеш. За хиляден път.
Спрях да ти вярвам. Спрях да очаквам. Телефона мълча твърде дълго. Твърде дълго се надявах. Наивно, направо до глупост, аз чаках и чаках. Криех сълзите. Попиваше ги възглавницата. Говорех си сама с нощта, защото теб просто те нямаше. Аз свикнах сама. Научих се да бъда сама. Да се справям с всичко сама. И днес не си ми нужен.
Днес не те обичам, защото обичайки теб, намразвах себе си. Мразех се за слабостта си.
А днес, наистина отивай си. Това го можеш най- добре.
Не ми звъни. Изтрих те. Изстъргах те от моето сърце..!








Днес я видях ..- Коя ?- Една бивша ..- Какво стана?- Не знам всичко стана толкова неочаквано ..- Тя видя ли те?- Да .. Загледа се в мен.. кафявите и очи бяха толкова прекрасни както винаги ..- Ти какво направи?- Обърнах се с гръб към нея ..- Защо?- Не исках да я гледам прекалено много време, защото щях да си спомня всички моменти с нея , а не искам .. Просто се обърнах и си тръгнах .. А след това докато си разглеждах телефона намерих един смс от нея " обичам те " .. беше толкова стар, но го пазех ..- Може би не пазиш само смс от нея , а и още пазиш част от нея в сърцето ти ..- И да е така мина толкова много време .. Нищо няма да се промени .. Всичко беше една игра .. Която просто свърши .

Оплакване от играча