На сто баира насадих лозя –

едно от друго уж по-родовити.

И бъчви натъркалях – със коля:

на виното да поберат „реките”.

Копах и рязах, пръсках и редих –

от изгрев, вярвай, чак до залез слънце...

То бяха гарги и мана, крадци...

За мене не остана даже зрънце!

Е, хак ми е – щом сея на баир

ИЛЮЗИИ, че и вода им нося,

пред Господ да застана най-подир -

наивна, гладна, гола, та и боса!

Какво да правя – дяволски късмет:

ЧЕШИТ да бъда – вино лековито,

магия огнена с пелин и мед...

Животът мре без вино и чешити!

Затуй не се чуди, че юрва пак

на гол баир, чешит да сее лозе!

Мъдрец ли е? Наивник? Луд? Глупак?

Помагай му и го закриляй, Боже!